Започва акция по прекъсване на телефонните и телеграфни връзки съвместно с четата на Борис Илиев. Води сражения край Крупник, Кресна, Мичкул и Сърбиново, Горноджумайско. Старите вражди между центаралисти, върховисти и санданисти са прекратени и четата на Тане Николов успоредно с тази на Яне Сандански се предвижва като авангард на Седма Рилска дивизияСедма Рилска дивизия при овладяването на Рупелското дефиле. Води сражения при Пресека, Градово и други.
От късната есен на 1912 Тане Николов се включва като охрана на Духовната мисия на Светия синод на Българската екзархия за покръщаване на помаците в Гюмюрджински окръг по направление Даръдере (сега Златоград) и Пашмакли (сега Смолян).
От юли 1913 се включва в Междусъюзническата война, като се присъединява към Скечанския отряд на полковник Данаилов. Участва в сражения с гръцки войски при Гара Бук, Чангър дере и Елидже. Нови сражения с турския аскер при Голям Палас.През септември 1915 Тане Николов вече е на разположение на щаба на Македоно-одринското опълчение. През 1917 - 1918 година, използвайки опита си в борбата със сръбската въоръжена пропаганда в Македония, действа в Моравско, където организира контрачетите срещу сръбските въоръжени отряди, действащи в тила на българската армия. Участва в успешното потушаване на Топличкото въстание през февруари 1917 година. Тане Николов е командир на партизанска рота, в чиито състав влиза неговият 47 планински взвод, и взводовете на войводите Тодор Оровчанов и Крум Зографов.
От късната есен на 1912 Тане Николов се включва като охрана на Духовната мисия на Светия синод на Българската екзархия за покръщаване на помаците в Гюмюрджински окръг по направление Даръдере (сега Златоград) и Пашмакли (сега Смолян).
От юли 1913 се включва в Междусъюзническата война, като се присъединява към Скечанския отряд на полковник Данаилов. Участва в сражения с гръцки войски при Гара Бук, Чангър дере и Елидже. Нови сражения с турския аскер при Голям Палас.През септември 1915 Тане Николов вече е на разположение на щаба на Македоно-одринското опълчение. През 1917 - 1918 година, използвайки опита си в борбата със сръбската въоръжена пропаганда в Македония, действа в Моравско, където организира контрачетите срещу сръбските въоръжени отряди, действащи в тила на българската армия. Участва в успешното потушаване на Топличкото въстание през февруари 1917 година. Тане Николов е командир на партизанска рота, в чиито състав влиза неговият 47 планински взвод, и взводовете на войводите Тодор Оровчанов и Крум Зографов.
Формирани са от стари и изпитани бойци на ВМОРО и задачата им е борба срещу сръбските чети на Коста Пекянац, Коста Войнович и други. В района на действие на ротата под командване на Тане Николов влизат старата сръбско-албанска граница, Велики Ястребац, Гайтан планина и част от Нишка околия.След Първата световна война Тане Николов е избран за член на ръководството на Вътрешната тракийска революционна организация. През 1920 година участва в организирането на българо-турска съпротива срещу гръцкото управление в Западна Тракия. През 1922 година е назначен за главен войвода на четите на новооснованата Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация и ръководи 13 български и 7 турски чети. Четите правят опити да организират останалото в Западна Тракия българско и турско население, разрушават съобщителни връзки, нападат гръцки военни постове и села на гръцки колонисти, заселени в български или турски села.След Деветоюнския преврат Тане Николов приема политиката на правителството на Александър Цанков за спиране на въоръжената борба срещу Гърция, в резултат на което турците се оттеглят от Вътрешната тракийска революционна организация, а едно от теченията във ВТРО, оглавявано от войводите Димитър Маджаров и Коста Георгиев създава друга ВТРО, продължаваща борбата.През 1924 година Тане Николов се оттегля от революционна дейност. За известно време е интерниран в Северна България, след което се заселва в Асеновград и се отдава на предприемачество и купува мелница в града.Краят на живота му е отбелязан от трагичен инцидент, при който загиват четирима души. През януари 1947 при спор с двамата наематели на мелницата му, Тане Николов ги застрелва заедно с двама работници, след което се предава на органите на властта. В смъртния му акт е отбелязано, че се е “самообесил”. Според Даниела Бурулянова и Христофор Тзавелла войводата е убит от комунистическите власти.
Войводите Тане Николов и Апостол Петков.
